21.09.2023 г., 6:15

Може би... Не спиш...

1.2K 0 0

Може би... Не спиш...

 

Може би... И тази нощ не спиш...

И гледаш през прозореца звездите...

Може би... На спалнята лежиш...

Сълзите ти напират във очите..!

 

Може би... За някого тъжиш...

И мъката, не можеш да изплачеш...

Може би... Желаеш да крещиш...

Но няма, на кого да се оплачеш..!

 

Може би... Умираш в самота...

И тази нощ, проклинаш всичко...

Може би... Изгаряш във страстта...

За Обич и Любов... Дори мъничко..!

 

Може би... Докосваш си плътта...

Тялото и кожата пулсират...

Може би... Изгубваш и властта...

Възбуда и желания извират..!

 

Може би... Ще стенеш през нощта...

От страсти във леглото се извиваш...

Може би... Поглеждаш във свещта...

И виждаш, как се стича и излива..!

 

Може би... В картината се виждаш...

И стомаха ти, се свива на кълбо...

Може би... В момента се събуждаш...

А мен ме няма... В твоето легло.!!!

 

Калоян Христов ©️

(Chris Heart)

New Beginning

18.06.2022

London

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...