21.09.2023 г., 6:15

Може би... Не спиш...

1.2K 0 0

Може би... Не спиш...

 

Може би... И тази нощ не спиш...

И гледаш през прозореца звездите...

Може би... На спалнята лежиш...

Сълзите ти напират във очите..!

 

Може би... За някого тъжиш...

И мъката, не можеш да изплачеш...

Може би... Желаеш да крещиш...

Но няма, на кого да се оплачеш..!

 

Може би... Умираш в самота...

И тази нощ, проклинаш всичко...

Може би... Изгаряш във страстта...

За Обич и Любов... Дори мъничко..!

 

Може би... Докосваш си плътта...

Тялото и кожата пулсират...

Може би... Изгубваш и властта...

Възбуда и желания извират..!

 

Може би... Ще стенеш през нощта...

От страсти във леглото се извиваш...

Може би... Поглеждаш във свещта...

И виждаш, как се стича и излива..!

 

Може би... В картината се виждаш...

И стомаха ти, се свива на кълбо...

Може би... В момента се събуждаш...

А мен ме няма... В твоето легло.!!!

 

Калоян Христов ©️

(Chris Heart)

New Beginning

18.06.2022

London

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...