12.09.2006 г., 9:36

Може би няма да боли толкова ...

877 0 2
Може би няма да боли толкова, ако просто поседиш  до мен
и прочетеш болката в очите ми влажни.
Толкова малко ми трябва, за да достигна дъното празно,
и отново да опра глава в стъклата бледи и мрачни...

Може би няма да боли толкова, ако просто хванеш ръката ми,
за да знам,че поне някой днес ми вярва.
С пръсти лекичко да избършеш сълзите ми:
аз нямам нужда от повече, само някой с ласка да ме дарява...

Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще си тук,
когато утре отворя очи и се събудя.
Сънувам може би - дочух в съня си звук,
но дали осъзнавам всичко, пак се чудя...

Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще чувам гласа ти.
Просто искам да ме погледнеш и да ми кажеш какво виждаш в мен...
Може би нямаше да боли толкова, ако бяха искренни твоите очи
и беше останал с мен в съня ми, но не от съжаление, в тоз' прекрасен ден...

(Може би няма да боли толкова, ако знаех истината аз...
Прекалено много мечтая и прекалено много те искам...
Вледенява ме този страшен и непризнат страх,
но въпреки това, продължавам да дишам...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Христо,не само,че те помня,ами и се радвам,че си "при мен".Да,естестено,че ще си кажа мнението.Мерси много за мнението.
  • Поздрави Сандри!!!!Бях изчезнал малко,а и едва ли ме помниш.Стиховете ти са все по добри,за което много ти се радвам!!Вчера написах нещо и бих искал да ми кажеш мнението си-ще съм ти много благодарен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...