Sep 12, 2006, 9:36 AM

Може би няма да боли толкова ...

  Poetry
875 0 2
Може би няма да боли толкова, ако просто поседиш  до мен
и прочетеш болката в очите ми влажни.
Толкова малко ми трябва, за да достигна дъното празно,
и отново да опра глава в стъклата бледи и мрачни...

Може би няма да боли толкова, ако просто хванеш ръката ми,
за да знам,че поне някой днес ми вярва.
С пръсти лекичко да избършеш сълзите ми:
аз нямам нужда от повече, само някой с ласка да ме дарява...

Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще си тук,
когато утре отворя очи и се събудя.
Сънувам може би - дочух в съня си звук,
но дали осъзнавам всичко, пак се чудя...

Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще чувам гласа ти.
Просто искам да ме погледнеш и да ми кажеш какво виждаш в мен...
Може би нямаше да боли толкова, ако бяха искренни твоите очи
и беше останал с мен в съня ми, но не от съжаление, в тоз' прекрасен ден...

(Може би няма да боли толкова, ако знаех истината аз...
Прекалено много мечтая и прекалено много те искам...
Вледенява ме този страшен и непризнат страх,
но въпреки това, продължавам да дишам...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Христо,не само,че те помня,ами и се радвам,че си "при мен".Да,естестено,че ще си кажа мнението.Мерси много за мнението.
  • Поздрави Сандри!!!!Бях изчезнал малко,а и едва ли ме помниш.Стиховете ти са все по добри,за което много ти се радвам!!Вчера написах нещо и бих искал да ми кажеш мнението си-ще съм ти много благодарен.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...