Може би няма да боли толкова ...
и прочетеш болката в очите ми влажни.
Толкова малко ми трябва, за да достигна дъното празно,
и отново да опра глава в стъклата бледи и мрачни...
Може би няма да боли толкова, ако просто хванеш ръката ми,
за да знам,че поне някой днес ми вярва.
С пръсти лекичко да избършеш сълзите ми:
аз нямам нужда от повече, само някой с ласка да ме дарява...
Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще си тук,
когато утре отворя очи и се събудя.
Сънувам може би - дочух в съня си звук,
но дали осъзнавам всичко, пак се чудя...
Може би нямаше да боли толкова, ако знаех, че ще чувам гласа ти.
Просто искам да ме погледнеш и да ми кажеш какво виждаш в мен...
Може би нямаше да боли толкова, ако бяха искренни твоите очи
и беше останал с мен в съня ми, но не от съжаление, в тоз' прекрасен ден...
(Може би няма да боли толкова, ако знаех истината аз...
Прекалено много мечтая и прекалено много те искам...
Вледенява ме този страшен и непризнат страх,
но въпреки това, продължавам да дишам...)
© Александра Матеева All rights reserved.
