29.05.2009 г., 21:14

''Можем ли...?''

1.3K 0 2

МОЖЕМ ЛИ...?

 

Има ли надежда за моето сърце,

че от болка и страх е сковано цяло.

Мога ли отново да протегна двете си ръце -

да се слеем и да станем едно тяло?

 

Можем ли да загърбим думи тежки,

за които бяхме ние разделени?

Ще намериме ли лек за мъки,

когато лек не намерихме с години?

 

Ще заживеем ли така като преди -

други хора да застанат помежду?

Ще можем ли да заличим всичките следи,

че: За какво всичко стана? и Защо?

 

23 януари 2004 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Алексов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги има Надежда,стига да Вярваш във Любовта!!!
  • МИСЛИ НЕЖНИ,ЛЕТЯТ НА СВОБОДА.БОЛКАТА С ЧАРОВНОСТ ПОДАРЯВА ОТ ЩАСТИЕ,ОТДАДЕНОСТ. СТРАДАНИЕ С ДОБРОТА, ВЪЗХИЩЕНИЕ ОТ ЧУВСТВЕНО УДОВОЛСТВИЕ.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...