12.03.2020 г., 9:18

Можем ли все още да сме приятели?

649 0 3

Кажи, че е за най-добро и животът ще продължи
Пожелавам ти късмет и щастие
Няма да се опитам да те задържа
Не мога да те накарам да останеш, ако не чувстваш същото

Колкото и да боли
Предпочитам да държа парче от теб, отколкото нищо
 
Това е началото на края
Имаме нещо,
което си струва да запомним

Знам, че вече не съм този,
когото обичаш
Знам, че нямаш нужда от мен,
както преди
Знаеш, че ме убива,
това, което бихме могли да бъдем
Можем ли все още да сме приятели?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не! Или слагаш чертата, или не. Ако не я слагаш, значи се надяваш да се върне, надеждата в случая е агония.

    Ирина го е написала много добре.
  • Това ще е нещо непосилно, защото няма как да се забрави. Ако си обичал някой толкова силно, няма да е толкова лесно.
  • Можете, разбира се. Ако забравите, че сте се обичали, можете.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...