Литатру (Величка Николова - Литатру) 4 декември 2018 г., 16:35 ч.  

Мойта обич бе обич безбрежна 

62 1 6

Моята обич бе обич безбрежна


Автор – Величка Николова – Литатру1
( Песен, посветена на ВРП )


Мойта обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.

Моят стих е белязан от слънце.
Щом запее се плискат лъчи.
А щом слънцето тихо заплаче,
той се ниже горчив, но лъчист.

Мойта горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.

Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее със тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.

Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст,
но когато любов не намираш,
тихо плачеш и хлипаш без глас!

Ех, китаро, китаро, китаро,
тихо плачем и двете без глас…

Ех, китаро, китаро, китаро,
тихо плачем и двете без глас…

© Величка Николова - Литатру Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.