Мойте обувки

Недей да обуваш моите обувки,

има пирончета и убиват, и боли.

Давай напред,изпращам ти целувки,

не ме гледай и аз съм човек, но уви.

Добре човече обуй мойте обувки и какво,

удобни ли са ти , май ти много  стягат.

Това не са твойте обувки, мойте са, защо

търсиш други те въобще не ти прилягат.

А друго нещо повече ти  не знаеш,

за стъпките в живота ти нехаеш.

Не ме познаваш, не знаеш моята съдба,

на човек изстрадал, но с добра душа.

Върви бавно стъпка по стъпка да оставиш следи,

защото това е важното в живота човече разбери.

Внимавай човеко как и накъде вървиш,

твоето дете те следва какво ще сътвориш!

Върви по твоите стъпки и твоето дете,

твоята плът и кръв, част от твоето сърце.

Бъди примера му ти, баща, на тази земя

и то ще продължи рода ти,  пътя ти на света.