28.10.2012 г., 20:02

Мойто всичко

937 0 1

Страхът, че ти не искаш
да ме видиш,
ме спира да се връщам в този град!
Градът, във който
диша „Мойто Всичко”,
но в „Мойто Всичко” спрях
да дишам аз…

Страхът, че щом ме видиш,
ще се скриеш,
ме спира да вървя по този път!
Безсилна съм отдавна
да закрилям,
но моля птиците
над теб да бдят.

Страхът, че мразиш
плоските ми думи,
ме спира да ти кажа: „Търся теб!”
По-силна съм, когато
паля огън,
по-слаба съм,
когато всявам лед.

Страхът, че в кратък миг
ще се изтриеш
и няма да те има, с теб - и мен,
ме спира да те моля:
„Допусни ме
във тежките ти нощи,
в твоя ден!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лунно Цвете Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страх от думите...
    Обичам те...
    Страх от чувствата...
    Прегръдка на телата...
    Страх от любовта...
    Да сме сами...?
    Да бъда сам...?
    Да бъде сама любовта...?
    Да бъдат гласовете тихи и в самотата да шептят...?

    Страх от страховете - да бъдем съдници на собствените си души...
    А питам аз: Любов или обич са съдбите ни?

    (12-ти стих от стихосбирката "Бягство... от думите...",автор Пламен Дилов)

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...