Мойто всичко
Страхът, че ти не искаш
да ме видиш,
ме спира да се връщам в този град!
Градът, във който
диша „Мойто Всичко”,
но в „Мойто Всичко” спрях
да дишам аз…
Страхът, че щом ме видиш,
ще се скриеш,
ме спира да вървя по този път!
Безсилна съм отдавна
да закрилям,
но моля птиците
над теб да бдят.
Страхът, че мразиш
плоските ми думи,
ме спира да ти кажа: „Търся теб!”
По-силна съм, когато
паля огън,
по-слаба съм,
когато всявам лед.
Страхът, че в кратък миг
ще се изтриеш
и няма да те има, с теб - и мен,
ме спира да те моля:
„Допусни ме
във тежките ти нощи,
в твоя ден!”
© Лунно Цвете All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам те...
Страх от чувствата...
Прегръдка на телата...
Страх от любовта...
Да сме сами...?
Да бъда сам...?
Да бъде сама любовта...?
Да бъдат гласовете тихи и в самотата да шептят...?
Страх от страховете - да бъдем съдници на собствените си души...
А питам аз: Любов или обич са съдбите ни?
(12-ти стих от стихосбирката "Бягство... от думите...",автор Пламен Дилов)