14.10.2020 г., 8:04 ч.
Мокро
Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си
и ще чуя няколкостотин познати по телефона.
На листа пред мен едно смотано съчинение
ще се опитва да влезе в перфектната форма.
Ще ме разсее далечно скимтене на глутница
и в края на изречението ще цъфнат драскулки.
Логичността на случаен принцип ще ме напусне,
присмивайки се през рамо на равнодушието ми.
***
И тези шарки! Тези нелепости по килима!
Кой луд е съчетал жълто и розово?!
Днес делник ли е... Да, това е, наистина.
О, Боже, този лак не отива на кожата ми!...
Парфюмът ми свърши, магазините са отворени още...
Сънувах плъх, дали е на лошо?
Асансьорът спря. Стъпки в евтини боти са...
Не, не е пощальон. Те не ходят на токчета!
***
И този дъжд! Как опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще я спася ли от безразсъдството
да хукне гола към теб в това време, подгизналото?!
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
953
1
4
„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...
523
1
7
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Абонирам се за въображението ти, момиче-вихрогонче! ❤️💕🌹
Но да не вземеш да ми го представиш облечено в нечии чужди представи и изисквания! Искам го такова непредвидимо, нахакано и инакомислещо, рушащо кръстното разпъване на посоките и готово да забоде своя ветропоказател в перчема на вятъра!💕
Ех, Ирка, цяло есе ти написах вместо коментар!😃🌹🦋 -
Пука ми за много неща
До скоро! -
Нямай грижа. Свикнала съм. Все пак не сме в сайт за автомобилни гуми
-
Добре, щом е толкова необходимо да "стигнеш до някъде", попиши малко за любов.
Лично аз бих те спряла, защото изпитвам една рязка непоносимост по отношение на любовните стихчета, но ти се напъни. Дано да не ти проличи много, че не е от сърце. А аз ще се насиля да те чета. -
...вали от деня, в който изгубих крилата си,
и намерих подслон в калта, под пробития навес.
Пороите влачеха гъста мътилка в краката ми,
а аз умирах от жажда и от страх,
че ще ме удавят...
Ти си нежен, Ники. Мечтателен. Но виждам, че можеш да облагородиш дори и най-първичните и примитивни пориви Благодаря ти🌱 -
Какво е времето, тъжно и вяло, с дъждовни оброци.
Навън вали и вали, чадърите са избледнели.
Може би е спомен за кокиче и снежен човек!
Снежинките не идват, а надничат с водното момче и миражите са много бледи, идват вятърни ръце.
Водовъртеж на есен, с всички винени червила.
И кафето ми гадае, прави хороскоп, телефона е забързан в кибертичен свят.
Килимът ми жуми и не не съм Алиса, в чая ми изскача Луд Шапкар с шарки на жълти и розови райета.
Не просто сън е и лош кошмар, чувам стъпки и шепот на писма, не пощальон е с глухарче в косата и сметки безброй.
Просто времето е някак мокро, дъжд е и крия се във вятърни зеници и кобалт! -
Знам, че го писа при Дени. И към нея. Аз го написах тук, като по-скоро те цитирах
Какво им е на любовните стихчета? Но....вие си знаете, с редактора. С твоята приятелка също, ако правилно съм разбрала.
Пак се усмихвам. -
Като отявлено лаком и ненаситен тип, няма да откажа едно подшушване. Или пришпорване....
Както дойде, благодаря. И аз се усмихнах, без да искам -
И аз си липсвам, дори много, но не зависи от мен, Ивайло.
Колкото до немислимото, не е ли игра на въображението и то? Обещахме си, да. -
Признавам, че дори аз не мога да се оправя с моето. Доста шеги ми е изиграло. Не го очаквам и от другите, Ив.
И да. Шоколадът много си го биваше. Без значение кога и колко пъти. -
А аз се радвам да го чуя, Ники 🌺
-
Радвам се, че прочетох нещо от теб Иринка!
-
Ох, някой отстрани ще си въобрази, че сме изяли тонове. А то беше само едно парче, разделено на две.
Знам, че знаеш. -
Сега погледнах. Наистина е годината на плъха. Няма нищо случайно, явно.
Не я спирам, Ивайло. И да искам...знаеш как е. -
Ох, Дени, Руми, върнахте ме в мокрото🥰
Честно да си кажа, написах това, което правех. Стоях на пода, слушах дъжда и блуждаех. Мисълта ми хукна необлечена навън и ме притесни. Абе....дъждовни неща 🌧 -
Ей Ирина как си го написала! Днес във Варна вали, по точно ръми и е толкова хубаво като твоето стихо! Рано е да се събличам...защото още не е подгизнало
-
Добре че коментирах, та така си го припомних.
Много е яко! -
Отдавна не се опирам (само) на него Привет от мен, Райна, Иво, Генек 🌺
Генек, ще ме вкараш в беля със заглавията. А хич не ми се слагат звездички наместо тях -
По заглавието се сетих за великолепно детско стихче:
Беше сухо,
стана мокро -
Оля пак направи пиш...
/Корней Чуковски, "От две до пет"/ -
"Здравият разум - най-страшният враг на великите истини"
Чезаре Ломброзо...
Бъди! -
)))
-
Май всички сме фенове на лошото време
Благодаря ти, Скитница! -
Не знам дали е мокро, но е очарователно с тези объркани и преплетени мисли! Една дъждовна магия...
-
Ири, ти ме разби с шарките по килима, за това ги размазах с кофеина, да не те дразнят
Твоето ме провокира! -
Ох, май съм сгазила лука и не е изчистено🤭
"Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че (тя, мисълта) хукна гола към теб в това време...."
Пепи, ще ме разплачеш с това продължение....
Много е хубаво, шантаво, на място и точно в душата удря. Защото от там идва. Вихрушка, страхотна вихрушка!Благодаря ти❤ -
"Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че ДА хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!"
плъхът да не е изял ДА-то?
Ах, този дъжд! Отмива безпардонно очакването ми за мъж,
с капчука редом чукат и светофарът зелен, и пулсът в мен,
трамваят по релсите дъни, сякаш в мозъка ми ходят налъми,
шарките по килима се размазват от кофеина, жадна пия,
все едно краят на кафето дошъл е; кола забива пред блока -
готова за скок! Не, входната замълча, по-далече се блъска
някоя друга врата... Ставам, затварям, очите притварям...
Тишина... Плъхът си остана някъде там, във съня...
Поздравления! -
Генек, ашколсун, как го докара на злободневие и актуалност. Както винаги-точен мерник😁👍
Георги, не той избяга, на практика. Но как да си падна по плъх, кажи ми!🤔😛
Дейка, след мисълта ли? Тя стига засега. Да не правим навалица 🤗😉 -
Ирка! Затваряй и хуквай- не го мисли
-
Интересно ми е, какво става нататък с лирическия (плъхът!), след като е избягал от съня ти...
Поздравявам те. -
Мокро,
мокро...
Без дъжд...
Обаче - гащите...
Беше сухо,
пък изведнъж...
Шефът пак привика ни...
Същите...
И седим
колективно
измокрени.
Суша е уж...
А в нас -
кал...
Но мълчат си душите ни.
Чиновническа душа -
мокрена
и без дъжд.
Нали има сухо
във джоба й...
П.П. Няма връзка с хубавото стихотворение, ама се пръкна отведнъж. Сори, демек, мадам гюл шейтан! -
Знам, Юри. Душичка си ти🤗
А за топлия дъжд, благодаря. Стопли ме, дори и отдалече 😘 -
Ирка, стана ми малко тъжно и ми се прииска да ти помогна, и да се излея като топъл дъжд около (върху) теб! 😢
Наистина ми е тъжно.😊😘 -
Здрасти, Дени! Оставям ги да безчинстват, милите. Пък те се мислят за голямата работа. И мен ме развселяват🤩⚘
Краси, сега като се замисля, този килим аз съм го избирала, ама това между нас 🤣😉
А плъхчето-играеше покер срещу компа вадеше валета купи от ръкава. На добро било. В съновник видях 😉
Ще, ще. Мерси 🌺 -
Знаех си, че някъде ще се появиш или гола или с оголени мисли. Отдъхнах си като чух "по килима", а не по тапетите. За плъхът не мога да помогна, зависи албинос ли е, с очила или обича бъркани яйца..Айде, да ти върви по вода
-
Жестоко. Така ме развесели това гонене на мисли . Добро утро!
-
Мерси, Силви! Но няма да нистигам мисълта си. Ще отпраша в обратна посока 🚣♀️☔😊
-
Знам, че при теб винаги е различно и нестандартно. Хвани вълната и хуквай, пращам ти едно виртуално гребло. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"агрегатни" състояния - голотата🤗 💝