Мокро
Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си
и ще чуя няколкостотин познати по телефона.
На листа пред мен едно смотано съчинение
ще се опитва да влезе в перфектната форма.
Ще ме разсее далечно скимтене на глутница
и в края на изречението ще цъфнат драскулки.
Логичността на случаен принцип ще ме напусне,
присмивайки се през рамо на равнодушието ми.
***
И тези шарки! Тези нелепости по килима!
Кой луд е съчетал жълто и розово?!
Днес делник ли е... Да, това е, наистина.
О, Боже, този лак не отива на кожата ми!...
Парфюмът ми свърши, магазините са отворени още...
Сънувах плъх, дали е на лошо?
Асансьорът спря. Стъпки в евтини боти са...
Не, не е пощальон. Те не ходят на токчета!
***
И този дъжд! Как опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще я спася ли от безразсъдството
да хукне гола към теб в това време, подгизналото?!
© Ирина Колева All rights reserved.
