Мокър миг
Гладка кожа. Капки мед. Едно мохито.
Ръката ѝ разпалваше жарта
във друго тяло, за очите скрито,
потръпващо под плаща на нощта.
Топъл сок. Солени пръски. Мокър дъх.
Луната, от възбуда притъмняла,
пълзи по малко островче със мъх
и от страст се замъглява цяла.
Шепнещ бриз... вълна смутена... тишина...
Търкулната по голия ѝ крак въздишка.
Две същности, но свързани в една,
с невѝдима за цялата вселена нишка.
Препускащ пулс и топли устни. Спряло време.
Изтръгнат стон. Притихнали звезди.
Гореща плът, жадуваща да вземе
тоя миг, на който да принадлежи.
Алекс ( Малката )
02.07.17
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
