14.10.2009 г., 22:25

Молба

973 0 3
Помолих вятъра да разроши косите ти,
вместо моите ръце.
Помолих слънцето да погледне в очите ти,
вместо моите очи.
Помолих луната да освети пътя ти
заедно с моите мисли.
Помолих дъжда да измие лицето ти,
вместо моите самотни сълзи.
Помолих птицата да те погали с криле,
вместо моите милувки.
Помолих реката да утоли жаждата ти,
вместо моите целувки.
Приеми  ласките на листопада,
нека те ти покажат моята любов.
Дано усетиш, че това съм аз,
че те мисля и те искам.
Ще помоля Бог да прости греховете ни,
да осветли пътя и сбъдне мечтите ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...