Чуваш ли? Зова те! 

.

.

На колене отново в късна вечер,

към теб протегнал немощни ръце,

облечен в суета и в грях,

отправил взор към нощното небе!

Страдалецът бленува за утеха, не и аз!

Молецът жали за постъпки и дела,

грехът е като стара мръсна дреха,

закърпи я, очисти ме и от таз вина!

Очите заслепени са от бляскава лъжа,

изгубили посоката към теб,

падналия грее като сутрешна звезда,

погледът ми жаден търси те навред!

Дай ми сила, за да кажа не на звяра,

по път назад към тебе ме поведи,

закърпената дреха да остане цяла,

до новата молитва да се съхрани!

.

.

Чуваш ли? Зова те! 

Зная, че си там, не говори!

Молецът моли се по тъмно, 

ти ме чуй, а пък мълчи!