poetat (Николай Колев)
6 2
22.07.2009 г., 11:53 ч.

Молитва 

  Поезия
940 0 7

Боже мой, пак сме двамата само със теб.

Във сумрака, потънал в молитва,

аз те викам. Ти чуваш ли? Сигурно не.

Или, може би, пак ме изпитваш.

 

Хайде, давай! Изпитвай ме! Но ще съм прав.

Не, грешиш - аз не ще коленича!

Пак те викам. Не чуваш? А благият нрав,

с който всички ни, Боже, обичаш?

 

Да, разбира се, търся отдавна любов.

Но не твоята, Боже, по-нежна -

любовта на човека, за обич готов -

ласкав огън сред бурята снежна.

 

Пак мълчиш. Аз те хуля. Дали ще простиш

на поета нищожен и дребен.

Аз те викам, а ти все мълчиш ли, мълчиш...

А на мен ми е говор потребен.

 

Но пък мисля си, Боже, ти сякаш си прав -

няма думи за много неща.

И съюзът ми с теб става силен и здрав.

Ще те чуя ей там - след смъртта.

© Николай Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??