Молитвено събираха се думите
в сълза една (дори не я видя).
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.
Копнееше да стигне първа мястото,
потънало във мрак и тишина.
Крещеше и проклинаше аязмото,
и плачеше, но търсеше искра.
Следата от отминалото хубаво,
заключено с огромен катинар,
в килията на Его-то, прокудило
свещицата от Божия олтар. ...