Момчето и дъгата
Имало е неотдавна
малък, сив и скучен свят
с дребен град, морава равна
и цветя без аромат.
Там живели дребни хора
с тъжни, мънички лица
тъй унили от умора
зарад' тази сивота.
И едно момче тогаз
споделило сред децата:
"По света потеглям аз
да намеря дей дъгата!"
Минало реки, полета,
стигнало до планина -
на върха и цветовете
сливали се във дъга!
Ахнало за миг детето
от таз' гледка тъй чудата,
но съвзело се и ето
туй помолило дъгата:
"Извисяваш се в небето
шарена и тъй хвърката,
но аз идвам от там, дето
сиви са дори цветята!
Дълго бродих аз дордето
те открия в този рай!
И днес моли те детето,
малко цветове ми дай!"
Рекла му тогаз дъгата:
"Цвят не мога да ти дам,
но за смелостта, в отплата
получаваш дар голям.
Щом се прибереш в дома си,
близките си прегърни.
Покажи им обичта си
и съветите цени!
На другарите помагай,
възрастните поздрави!
И от работа не бягай,
вред само добро прави!"
Слушало в захлас момчето
тези ангелски слова
и със радост във сърцето
се прибрало у дома.
И таз' радост пъстрокрила,
там, във детската душа,
чудни цветове разкрила
и нашарила света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
