JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
17.06.2017 г., 1:09 ч.

Момчето и дъгата 

  Поезия
1174 3 26

Имало е неотдавна

малък, сив и скучен свят

с дребен град, морава равна

и цветя без аромат.

 

Там живели дребни хора

с тъжни, мънички лица

тъй унили от умора

зарад' тази сивота.

 

И едно момче тогаз

споделило сред децата:

"По света потеглям аз

да намеря дей дъгата!"

 

Минало реки, полета,

стигнало до планина -

на върха и цветовете

сливали се във дъга!

 

Ахнало за миг детето

от таз' гледка тъй чудата,

но съвзело се и ето

туй помолило дъгата:

 

"Извисяваш се в небето

шарена и тъй хвърката,

но аз идвам от там, дето

сиви са дори цветята!

 

Дълго бродих аз дордето

те открия в този рай!

И днес моли те детето,

малко цветове ми дай!"

 

Рекла му тогаз дъгата:

"Цвят не мога да ти дам,

но за смелостта, в отплата

получаваш дар голям.

 

Щом се прибереш в дома си,

близките си прегърни.

Покажи им обичта си

и съветите цени!

 

На другарите помагай,

възрастните поздрави!

И от работа не бягай,

вред само добро прави!"

 

Слушало в захлас момчето

тези ангелски слова

и със радост във сърцето

се прибрало у дома.

 

И таз' радост пъстрокрила,

там, във детската душа,

чудни цветове разкрила

и нашарила света!

 

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Приказка за Доброто" »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??