9.03.2023 г., 20:06

Момчето на баба

1.3K 0 8

     

        Момчето на баба

 

Иванчо – малкото момче на баба!

Обичаше го нямаше шега!

За него беше тя готова

да върши всичко, всичко на света.

 

Уроците да учи и повтаря,

задачите да смята без проблем,

домашните красиво да изписва,

да имат точно нужния обем.

 

И готвеше му вкусно, много сладко!

Иванчо пък така надебеля.

Момичетата викаха му шишко,

вкусът им той така и не разбра.

 

В деня на хумора и на шегата

и баба се замисли, поумня –

с приятелките си навън излиза

и внука си оставя за беда.

 

А той си беше бабин, много глезен,

уроците така и не разбра.

Домашните му с отговор неверен

за смях направиха го във класа.

 

И този ден завинаги запомни,

реши да учи всичко вече сам,

не искаше в живота да е  бабин,

желаеше да бъде по-голям.

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...