25.08.2012 г., 9:27

Момчето си отива

673 0 2

Безмълвно сбогом, тишина,
неловка прегръдка от тъга,
нощта сълзите тежки скрива,
а момчето си отива.

Щом момчето си отива,
знай, опитало е всичко.
Зад ъгъла безсилно свива
и просто си отива.

Пътят към дома е тежък,
въздухът дори боли,
край него няма нищо,
само стъпки и лъжи.

Обичаше, мечтаеше за теб,
а ти от страх го нарани,
недей да плачеш, стига,
момчето, момчето си отива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пооправи началото.Другото е ок.Стихотворението е много добро,успех!
  • "Щом момчето си отива,
    знай, опитало е всичко.
    Зад ъгъла безсилно свива
    и просто си отива."
    А, може би зад ъгъла ще намери нова любов! Не се отказвай !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...