Безмълвно сбогом, тишина,
неловка прегръдка от тъга,
нощта сълзите тежки скрива,
а момчето си отива.
Щом момчето си отива,
знай, опитало е всичко.
Зад ъгъла безсилно свива
и просто си отива.
Пътят към дома е тежък,
въздухът дори боли,
край него няма нищо,
само стъпки и лъжи.
Обичаше, мечтаеше за теб,
а ти от страх го нарани,
недей да плачеш, стига,
момчето, момчето си отива.
© Емил All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
