Момчил Войвода 

Една звезда на небосклона свети много ярко,

над родната, горда и велика  Родопа планина.

И в студена зима, есен, пролет и лято жарко,

мълвят името му хората по байри и нивя.

Момчил Юнак, един български воевода,

борец за човешка правда и за свобода.

Един защитник на своя български народ,

които страдал под византийския хомот.

На своя кон с вдигнат високо меч в ръка,

той повеждал своята славна дружина верна.

И побеждавали те врага в бой с мощно "ура",

и биели се храбро с голяма армия  неверна.

А другар му близък, верен бил и враня му коня,

на чело му ясно слънце, на гърди му месечина.

А снагата му обсипана със звезди като небето,

той юнака, своя господар някога спасява в полето.

И сега когато пак в гордата Родопа планина,

писне гайда и запее родопчанка, хубава мома.

Песен от народа за юнака негов благодетел,

един герой който никога не стана владетел.

Затова за него народа му пее песен и сега,

за юнака български, защитника на народа.

Един велик воевода загинал гордо в борба,

за който и врага му проронил своята сълза.