Mar 5, 2023, 5:50 PM

Момчил Войвода

618 0 1
                          Момчил Войвода 

 

 

Една звезда на небосклона свети много ярко,

над родната, горда и велика  Родопа планина.

И в студена зима, есен, пролет и лято жарко,

мълвят името му хората по байри и нивя.

 

Момчил Юнак, един български воевода,

борец за човешка правда и за свобода.

Един защитник на своя български народ,

които страдал под византийския хомот.

 

На своя кон с вдигнат високо меч в ръка,

той повеждал своята славна дружина верна.

И побеждавали те врага в бой с мощно "ура",

и биели се храбро с голяма армия  неверна.

 

А другар му близък, верен бил и враня му коня,

на чело му ясно слънце, на гърди му месечина.

А снагата му обсипана със звезди като небето,

той юнака, своя господар някога спасява в полето.

 

И сега когато пак в гордата Родопа планина,

писне гайда и запее родопчанка, хубава мома.

Песен от народа за юнака негов благодетел,

един герой който никога не стана владетел.

 

Затова за него народа му пее песен и сега,

за юнака български, защитника на народа.

Един велик воевода загинал гордо в борба,

за който и врага му проронил своята сълза.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...