valcanyon (Валентин Миленов)
781 1812
15.08.2023 г., 21:30 ч.

Момиче на Вятъра 

  Поезия » Любовна, Философска, Гражданска
344 1 4

                                 

                                    Момиче на Вятъра

 

 

Той вятъра е твоят любим момиче сега,

няма я вече в душата ти голямата тъга.

Летиш с мотора си а той нежно те гали,

сълзите ти изтрива и маската ти ще свали.

 

Ти си неговото момиче, любимата жена,

само той ти остана сега след любимия.

Караш и той развява твоята дълга коса,

гали я, милва я и сякаш ти се усмихва сега!

 

А ти летиш отново заедно с машината,

една истинска любов между мотор и жена.

Преследваш още една своя бленувана мечта

и вятъра е с теб сякаш ти помага сега.

 

Караш а той самия е зад теб, гали ти гърба,

милва те нежно, ти си само негова сега.

Гониш и преследваш с устрем своята мечта,

една любов между машина, вятър и жена!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??