Момиче на Вятъра
Момиче на Вятъра
Той вятъра е твоят любим момиче сега,
няма я вече в душата ти голямата тъга.
Летиш с мотора си а той нежно те гали,
сълзите ти изтрива и маската ти ще свали.
Ти си неговото момиче, любимата жена,
само той ти остана сега след любимия.
Караш и той развява твоята дълга коса,
гали я, милва я и сякаш ти се усмихва сега!
А ти летиш отново заедно с машината,
една истинска любов между мотор и жена.
Преследваш още една своя бленувана мечта
и вятъра е с теб сякаш ти помага сега.
Караш а той самия е зад теб, гали ти гърба,
милва те нежно, ти си само негова сега.
Гониш и преследваш с устрем своята мечта,
една любов между машина, вятър и жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
