Момиче, ти си ангел...
на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете.
Помиташ с меките си пръсти
прахта от прашното пиано.
Клавишите и тях намръщи
с такта на сърцето си голямо.
За тебе всеки коридор е тесен,
а стълбите убийствено високи -
задъхано вървиш, но с ведра песен
пробягваш и кривите посоки.
Бодил си остър в очите
и всеки търси клечката да види,
а в техните очи стърчат гредите,
от злоба и безплодие изгнили.
Момиче, ти си ангел, серафим си,
от огън и вода в едно излята.
Победоносни слънчеви усмивки -
само напред и горе главата. ;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
