на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете.
Помиташ с меките си пръсти
прахта от прашното пиано.
Клавишите и тях намръщи
с такта на сърцето си голямо.
За тебе всеки коридор е тесен,
а стълбите убийствено високи -
задъхано вървиш, но с ведра песен ...