31.07.2023 г., 11:53 ч.
Момичето с обсидианови очи
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XIV. МОМИЧЕТО С ОБСИДИАНОВИ ОЧИ
На Анна
Къде ли си, светло момиче?!
Отвя те крамолният ден…
Без теб съм по-стар от кирпича
след руенска[i] нощ осланен…
Сподиря горняк[ii] - съзаклятник
копнежите мои надлъж…
Имота си дал бих стократно
да видя из късната ръж,
как тичаш, две плитки развяла,
към мен. И от сладка притома[iii],
полегнал насред сеновала,
откривам уюта на дом…А
гласът ми е ключ за катанец
на нрава ми тих и срамлив,
открехнал молба да останеш
на листа с едничък молив!…
И толкова уж си позната –
аз цял съм с дъха ти пропит –
а празна скрипти одаята[iv],
въздъхва и тежкият зид.
Въпросът изгаря ме: „Колко
добро е остало у мен?“
Отляво кънтящата болка
напомня, че сам и сломен
духът ми превърна се в плътник[v]
без мир и без път за оттам,
пленен от очите ти тръпни –
магически обсидиан!...
02.08.2023 г.
Владислав Недялков
[i] Руен – остар. – старото име на месец септември;
[ii] Горняк – остар., диал. – вятър от планината, от север;
[iii] Притома – остар. – умора от някакво сладостно чувство;
[iv] Одая – остар. – стая;
[v] Плътник – остар., диал. – вампир;
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво стихотворение.
-
Що се отнася до творбите на Влади Недялков, мога само да кажа,че винаги е било удоволствие да прочета нещо негово. В думите му винаги съм намирала емоционален заряд, който е носил удоволствие за сетивата ми на обикновен читател. Казано накратко, чувствала съм се повече човек след прочита. Това че не коментирам формата и изпълнението е лично мое решение, защото съм си преценила,че аз не се старая да науча стъпките и не изисквам другите да ги изпълняват. На когото му се отдава си личи за тези неща.Мисля,че ще е огромен минус да загубим такъв творец и добър човек.
Ще добавя,че откакто съм в сайта ми е странно, че може да има хора, които се изявяват като творци,но не притежават и минимална човешка чувствителност и емпатия, които да влагат в уважение към другите. Историята, стига да имаш очи и уши за нея, се повтаря.В този смисъл,не веднъж съм попадала на "коментарни войни", които в повечето случаи отвращават човек да чете, без значение кой е творецът и кое произведението.Поздрави. -
Присъединявам се към Иви, към Надето и всички тук, които те подкрепяме. Бих допълнила, че за чувствителната, лесноранима душа на поета творческият процес е жизнено необходим, за да оцелее, за да не изпадне в депресия, за да възстановява непрекъснато равновесието си.
Твори, Влади, не преставай!
Здрав и вдъхновен бъди! -
Макар и да няма нищо общо, веднага си спомних Светослав Минков. Не сравнявам - това за елементарните буквалисти без мозък. Иначе - относително интересно.
-
Влади!
Ние всички тук казваме една- единствена дума: ОСТАНИ!
Нужен си...Не на нас. На Поезията! -
Благодаря ви за милите думи! В този момент с умиление и насълзени очи откривам любовта и добротата тук, онази любов, която никога не отпада, като в Посланието на Апостол Павел до Коринтяни…Не написах този прочувствен коментар-сбогуване, за да търся съпричастност, а защото имам съвест и съм безкрайно омерзен и уморен, а такъв творец може да роди само собствената си “Лингвистична Автоепитафия”.Ала аз искам да ме помните с този стих! Последният…Отдавам почит и се прекланям пред всички вас, вие сте моето благословение! Бъдете и не забравяйте: “любовта никога не отпада”…Искрено ваш приятел Владислав.
-
И аз това му писах и казах, Наде!
Дано се вслуша в думите ни!
Той е един поетичен свят- и трябва да продължава да твори!!!
Може го! -
Много добре знам как се чувстваш, Влади, знам. Не ме бива в словоизлиятелните коментари, хич. Не си и помисляй да си триеш профила, или да престанеш да публикуваш! Заради приятелите си и въпреки всичко.
-
Грабваща е твоята поетична различност, Влади! Тънкострунна!
Точно от такава поезия имах нужда- неподправена, самобитна, истинна...
Благодаря ти, че имам възможност да се докосна до неизчерпаемите висини на твоя талант! ⭐
Бъди благословен, приятелю! -
Отново поднасяш поетичен шедьовър, написан в твоя неподражаем стил, скъпи Приятелю! Поздравление!
Имота си дал бих стократно
да видя из късната ръж,
как тичаш, две плитки развяла,
към мен."
Много силно ме развълнува образът на момичето, описан само с няколко щриха. Това е магия. Даосите са ползвали техниката на щрихите, но в живописта. Ти разширяваш действие то на даоското изкуство и го ашламосваш със старинни думи и специфични изразни средства. Това е истинско и много стойностно новаторство. Точно заради него ти завиждат мнозина личности с низш манас. Благодаря ти и за милите думи в коментара ти. -
Благодаря ви за подкрепата и милите думи, с които ме просълзявате и ме карате да вярвам, че аз съм един богат човек с диамантеното приятелство на: Албенка ( която знае, че е много повече за мен); Младен ( “…отрил след дълго лутане баща си”)на Иван, Ачо, Лили, Мария (пастирката на светулки); Иржи; Силвия: Ник; Георги и всички останали, да ме прости, ако съм пропуснал някого. Но има път и извън този сайт, Иване и аз трябва да го извървя стоически. Може би без мен, някои тук, (“очите им изболи моите рими” - из “ Поетът не умира”) ще намерят духовно удовлетворение и покой. Но словото ще остане и само времето и Негово Величество читателят ще осъдят дали това, което съм написал има някаква стойност. Много ми е трудно да пиша тези редове, защото обикнах много хора тук, обикнах вас! Отдавам ви своята почит!
Ваш vladetoned. -
Влади, сътворил си отново стих, който завладява с красотата и искреността си!
В присъщия ти самобитен, уникален стил - твоята поетична емблема, запазена марка 😊!
Поздравявам те и се присъединявам към коментара на Николай!
Твори, приятелю, твори!
Можеш го!
Бог да те благослови и вдъхновява! -
Разбирам те много добре, Приятелю! Струва ми се, че има нещо общо между съдбите ни! 23 години се опитвам да намеря опорни точки в живота и все още не съм се отърсил от от много неща и не успявам да осмисля живота си! Разбирам много добре самотата, пустотата или както я казваше моята редакторка – празнотата! Много дълги са нощите! Много пъти се готвех да напусна този сайт, където Анонимността е издигната в култ и някои хора претеглят творбите на аптекарски везни! За сега този сайт е връзката със света! Извън него, човек би се затворил за външния свят. Имах един приятел, свещеник и веднъж говорейки колко злини ни причиняват някои хора , каза следното! Когато излизаш от една стая, никога не затваряй вратата, но я остави леко открехната, за да можеш по-леко да се върнеш, при нужда! Него вече го няма, но думите му, посети в космоса кръжат и до днес в ефира! Словото е велика сила!... Поздравления за прочувствения стих!
-
Такава поезия, не мога да объркам!
Много поезия има в тебе, Влади!
Твори и в никакъв случай сбогом! -
Благодаря ви от все сърце, Ромашка, Лили, Георги! Нетърсещ самоцелно одобрения, заявявам, че в своя творчески път писах с душата и сърцето си...Понякога строфите сякаш кървяха от раните на моята тъга, такива: неритмични, пълни се непонятни инверсии и архаизми, но истински, защото зад тях стояха нравствените терзания на една многолика душа, която вярваше, че може да промени света към по-добро. За жалост горко съм се лъгал!...Всеки творец, колкото и дребен да е като мен, трябва да осъзнае кога физически и духовно губи кондиция и да успее да слезе от "сцената"...Смятам, че този момент за мен е настъпил... Благодаря от все сърце на вас - приятели, благодаря и прощавам и на неприятелите си, защото човек трябва да има и "врагове", за да може да е наличен коректива в баланса на творческото му равновесие. Не трябваше да участвам в словесните "пунически войни", но понякога ценената на истината е твърде висока - собствената ми автоепитафия и душевните стигми от вербалното бичуване... Сбогом!
-
Силно, въздействащо, търсещо! Поздравления, Влади, този стих ме плени!
-
Въздействащо писане, толкова близко…
-
Пропити редове с чувства, копнежа и търсене...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
