25.06.2009 г., 21:15

Монахът

758 0 0

В щастието търси спасение
монахът на градския храм.
Той броди в мрак и съмнение
и в своето творение остава неразбран.
Самотата го пази от бурите,
студените дъждове на греха.
Намира спасение в думите,
излива целия ужас от съня.
Щастието му черно е потънало
в черни дрипи от страха
и надеждите му са заклеймени
в сивите купища от прахта.
Нощта донася пред олтара
жертва от поредната борба.
Денят ще закъснее и отваря
мислите му, жадни за светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...