Монета
Монета
Когато нямах
пощенска кутия,
захвърляха
писмата ми из двора.
Набързо препрочитах
само тия,
които ти без дъх
и без умора
си писала под
небеса от креп.
Сега кутия
бляска на стобора
като монета
с неподкупен герб.
А нито вест
и нито кост от теб.
Препълнена е
цялата догоре
с въздишките на птици
и на хора,
подгонени от вятъра свиреп...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
