Монета
Когато нямах
пощенска кутия,
захвърляха
писмата ми из двора.
Набързо препрочитах
само тия,
които ти без дъх
и без умора
си писала под
небеса от креп.
Сега кутия
бляска на стобора
като монета
с неподкупен герб.
А нито вест
и нито кост от теб.
Препълнена е
цялата догоре
с въздишките на птици
и на хора,
подгонени от вятъра свиреп...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
