Монолог
Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни,
а аз се боря с кал, дърво и камък,
затварям бъднините си в буркани,
на кърлежите плащам кръвен данък.
Изгубих пътя, туй ми е проблемът,
страхът да скъсам своите вериги!
На храбрата душа светът отнемам,
живота си ограждам с речни диги,
а той се блъска, стене и боксува,
като Пегас, затегнат в примка здрава,
с камшик го шибам, тегля го и псувам
и търся кривини в пътека права.
Покайвам се след всяка грешна стъпка,
упреквам си природата човешка,
но Божиите дари пак потъпквам
и правя все една и съща грешка!
Пегасът, някой ден ще се избави
от робът в мене и ще отлети,
но ако всяка глупост Бог прощава,
Животът няма да ми го прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
