14.10.2014 г., 16:22 ч.

Монолог 

  Поезия » Философска
774 0 12

                     

 

Бог ме дари с душа на птица волна,

а за разкош, талант и глас ми даде,

защо все плача и не съм доволна,

защо се блъскам в каменна преграда!

 

Над мен – простори в светлина огряни,

а аз се боря с кал, дърво и камък,

затварям бъднините си в буркани,

на кърлежите плащам кръвен данък.

 

Изгубих пътя, туй ми е проблемът,

страхът да скъсам своите вериги!

На храбрата душа светът отнемам,

живота си ограждам с речни диги,

 

а той се блъска, стене и боксува,

като Пегас, затегнат в примка здрава,

с камшик го шибам, тегля го и псувам

и търся кривини в пътека права.

 

Покайвам се след всяка грешна стъпка,

упреквам си природата човешка,

но Божиите дари пак потъпквам

и правя все една и съща грешка!

 

Пегасът, някой ден ще се избави

от робът в мене и ще отлети,

но ако всяка глупост Бог прощава,

Животът няма да ми го прости!

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрен и затрогващ монолог, впечатляваща дълбочина на погледа, взрян вътре в теб самата!
    Завладяващо е поетичното ти перо, Ваня!
  • Ели, Яки, Благодаря за споделеното!
  • Когато емоцията е претворена в Слово - това е поезия!
    Няма свобода извън борбата за свобода и няма съвършенство извън стремежа към съвършенство. Това ти стихотворение го показва по един различен начин - и може би точно затова посланието му достигна до мен. Благодаря!
  • Браво Ваня,много ми хареса, ти си прекрасен човек !
  • Благодаря, Ена!Наистина ме трогна!
  • Хм... е как няма да аплодирам права този стих!
    Напълно споделям, нещо повече - сякаш касае и мен.
    Ех, Ваня, не е само при теб, макар това да не те топли, както и мен
    Но - бъди непоправим оптимист, каквато съм и аз
    Въпреки!!!
    Много ми хареса стиха ти! Харесвам как пишеш, затова ще кажа като Стойна - пиши, момиче, пиши, а аз ще се радвам да те чета!
    ((( )))
  • Благодаря, Вики! Отзивът ти е важен за мен!
  • Браво!!!
  • Благодаря за чудесния стихоотзив и мъдрото послание в него!
  • "но Божиите дари пак потъпквам
    и правя все една и съща грешка!"

    Животът - подреден по стъпала
    (и някои от тях са грешни стъпки)
    По-трудно се достига до върха,
    но грешките са източник на мъдрост...
  • Понякога човек се нуждае от окуражителни думи!Благодаря!!!
  • Чудесно стихотворение си написала - талантливо сътворено, искрено,
    самокритично и още много качества притежава. Не се упреквай, мило момиче! Такава е човешката природа.Единстен само Бог е съвършен.
    Продължавай да пишеш, защото добре го можеш и няма да има време за разочарования! Поздравявам те и ти желая лека нощ!
Предложения
: ??:??