ninasar (Nina Sarieva)
253 2006
4.02.2022 г., 14:58 ч.

Монолог на Джокондата 

  Поезия » Хумористична, Друга
255 6 7

Перверзници! Под лупа ще ме гледат!

Дисекция ми правят като жаба,

поклащат си главите тез говеда

и мислят си, въжето ще разхлабя,

за да ме разгадаят. Колко жалко!

Дори не знаят колко са наивни.

Защо не спрат с това поне за малко,

изминали са толкова години.

Бях млада и красива куртизанка,

крале и кардинали утолявах.

С изкуството на ловка интригантка

парите им аз бързо присвоявах.

Поискаха портрет да ми направят.

Художникът се влюби в моя лик,

превърна ме в царицата на бала

и сложи ми усмивка, тоз дръвник!

Със скръстени ръце – баш монахиня,

без мигли и без вежди съм горката,

а те ме гледат сякаш съм светиня.

Ами така е – светех из леглата.

Досадниците даже ме кръщават –

Джоконда, Мона Лиза и какво ли.

Да, имах моята моментна слава,

в покоите им се разхождах гола.

Крася сега на Лувъра стената.

Е, хубаво е да съм скъп шедьовър,

но как да скокна пак в двореца знатен

и да си хапна там един ордьовър.

 

02.02.22

 

 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойчо, Георги, благодаря ви! Очаквайте и втората част на монолога.
  • Чудесно!
  • Има подтекст:на кого се усмихва Джокондата?!
    Може би на човешките пороци...
    А може би на творческата сила на таланта, който е намерил красотата на жената и любовта?
    Поздравления за стихотворението, Нина!
  • Нали, виж какво се крие под повърхността.
  • ти да видиш. Абе нищо не е това, което изглежда. Гладът дебне съзнателно..
  • Внесох малко хумор, за настроение! Благодаря, Мини!
  • Хубав монолог, хареса ми!
Предложения
: ??:??