Монолог на Джокондата
Перверзници! Под лупа ще ме гледат!
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко!
Дори не знаят колко са наивни.
Защо не спрат с това поне за малко,
изминали са толкова години.
Бях млада и красива куртизанка,
крале и кардинали утолявах.
С изкуството на ловка интригантка
парите им аз бързо присвоявах.
Поискаха портрет да ми направят.
Художникът се влюби в моя лик,
превърна ме в царицата на бала
и сложи ми усмивка, тоз дръвник!
Със скръстени ръце – баш монахиня,
без мигли и без вежди съм горката,
а те ме гледат сякаш съм светиня.
Ами така е – светех из леглата.
Досадниците даже ме кръщават –
Джоконда, Мона Лиза и какво ли.
Да, имах моята моментна слава,
в покоите им се разхождах гола.
Крася сега на Лувъра стената.
Е, хубаво е да съм скъп шедьовър,
но как да скокна пак в двореца знатен
и да си хапна там един ордьовър.
02.02.22
© Nina Sarieva All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стойчо, Георги, благодаря ви! Очаквайте и втората част на монолога.
-
Чудесно!
-
Има подтекст:на кого се усмихва Джокондата?!
Може би на човешките пороци...
А може би на творческата сила на таланта, който е намерил красотата на жената и любовта?
Поздравления за стихотворението, Нина! -
Нали, виж какво се крие под повърхността.
-
ти да видиш. Абе нищо не е това, което изглежда. Гладът дебне съзнателно..
-
Внесох малко хумор, за настроение! Благодаря, Мини!
-
Хубав монолог, хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
