10.09.2013 г., 21:17

Монолог на един грешник

672 0 13

МОНОЛОГ НА ЕДИН ГРЕШНИК

 

Че те обичам, това е ясно,
ама най-вече за мен,
защото рядко ти го казвам
и май не го показвам всеки ден.

Обичам те, а се заглеждам
на съседката по спортното дупе,
на сестра ù по гърдите
и подир още сто и две.

Заричам се да те обичам повече
и знам, че мога го, и е така,
но нали съм грешник по природа,
навярно пак ще съгреша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грешил съм и пак ще съгреша,
    мъжка ми съдба, Ниа и Магнолия!
  • Ама, много сте грешен, Милорд!!!
    А вица...
  • Е, че сладурско включване в темата правите, Кери, Алли и Жанет
  • Ако си останеш само с гледкането, нема лошо госин Милорд ... и ние си гледкаме, човещинка, както каза Меги, даже било здравословно според последни научни изследвания ... Кои сме ние, че да пречим на науката да се развива?!
  • Признат грях - половин грях

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...