МОНОЛОГ НА ЕДИН ГРЕШНИК
Че те обичам, това е ясно,
ама най-вече за мен,
защото рядко ти го казвам
и май не го показвам всеки ден.
Обичам те, а се заглеждам
на съседката по спортното дупе,
на сестра ù по гърдите
и подир още сто и две.
Заричам се да те обичам повече
и знам, че мога го, и е така,
но нали съм грешник по природа,
навярно пак ще съгреша.
© Лордли Милордов All rights reserved.
и ние си гледкаме, човещинка, както каза Меги, даже било здравословно според последни научни изследвания ... Кои сме ние, че да пречим на науката да се развива?! 
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
