МОНОЛОГ НА ЕДИН ГРЕШНИК
Че те обичам, това е ясно,
ама най-вече за мен,
защото рядко ти го казвам
и май не го показвам всеки ден.
Обичам те, а се заглеждам
на съседката по спортното дупе,
на сестра ù по гърдите
и подир още сто и две.
Заричам се да те обичам повече
и знам, че мога го, и е така,
но нали съм грешник по природа,
навярно пак ще съгреша.
© Лордли Милордов All rights reserved.
и ние си гледкаме, човещинка, както каза Меги, даже било здравословно според последни научни изследвания ... Кои сме ние, че да пречим на науката да се развива?! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
