ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
28.08.2009 г., 11:35 ч.

Монолог на една пияна поетеса 

  Поезия » Философска
770 0 8

                       МОНОЛОГ НА ЕДНА ПИЯНА  ПОЕТЕСА

 

Ридае светата троица:

- душата

- сърцето

- очите

Един паяк, изпълняващ акробатичен номер

в ъгъла на стаята ми е свидетел.

А аз за всичко и на всички съм сърдита.

Поредната чаша недопита.

Вселената е амеба,

която плува в болката.

Крушенец някакъв (това е Бог!)

към бреговете ù се носи.

Стремително и без въпроси.

Искам безпаметно да се напия,

защото паметта е бреме.

Като халка на устната ми дреме,

умът ми вгражда в рамка,

превръща ме в опитомена самка.

Безцеремонно от съдбата съм измамена,

живея като злъчка, пълна с камъни.

Изпразвам ги в бездънността на времето.

Дори и електроните във мен са гневни.

Протоните са отрицателни.

Земята ще разцепя, ако ревна -

симптомите са знаменателни.

Сърцето ми е кактус,

а аз дори власинка от бодлите му

не мога да изтръгна.

На заповеди и закони не обръгнах.

Бодряшки чукам чашата в ръба на стола.

"Наздраве, мамо!" "Ха наздраве, Койке!"

Паякът в ъгъла спря да се люлее

и се накани някъде да хойка.

Значи оставам без свидетели.

Очите ми като фенери светят

и пръскат унищожителни искри.

По дяволите да върви безумната команда

Стани! Падни!

Стани! Падни!

Ей, ама това винце така сладни!

Допивам чашата и нова си наливам.

Пак ридае светата троица:

- душата

- сърцето

- очите

Не я слушам. Паля цигара и пуша.

Разговарям със виното в чашата.

Кучето в коридора ме чу

и довтаса да ме утеши.

Аз му разказвам какво ми тежи

и го целувам, а стаята се върти.

Май на никой за нищо не съм сърдита.

Виното е изпито.

 

                                                                 Диана   Загора

28.08.2009г.

която плува в болката

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • наздраве!
    за болката, че без нея
    няма да сме същите...

    не унивай
  • Тъжно, но истинско!
    Поздрав и за верния четириног приятел!
    С обич!
  • Невероятна поезия!
  • Чудесна си!
  • !
    Поздрав!
  • Тъжен монолог, изпълнен с познати чувства.
  • Не съм на себе си от вълнение,че ви открих,мои братя и сестри!Никога през целия си живот не съм изпитвала тези чувства на споделеност,на озарение,на блаженство...Каквото и да реши съдбата,аз ще ви нося винаги в душата!Голяма,ама наистина много голяма прегръдка!

    Диана Загора
  • ... ще изплуваш... Душите на поетите са пълни с хелий, а понякога... понякога сламките се хващат за удавниците...!
    Привет!
Предложения
: ??:??