7.04.2013 г., 13:56

Монолог на една съвременна Пепеляшка

2.3K 3 13

Как мина вечерта ми? Адски скучно!

(Със чакането даже и досадно...)

Звънях, а телефонът ти - изключен!

(Забравил си проклетото зарядно!)

 

Вечерял ли си? Нищичко не сготвих.

(Почивка за добрата Пепеляшка!)

Обух онези стъклени пантофки,

облякох роклята си (леко поизмачкана).

 

И странно, но почувствах се красива...

(Като на бала, помниш ли, в двореца...)

Щастлива ли съм днес? Не съм щастлива! -

Сега съм ти жена... А бях принцеса...

 

Ех, просто глупости! Не се ядосвай, мило!

Разбирам, че навярно съм банална...

(Пък ризата си, с петънцето от червило,

ще пуснеш утре в новата пералня...)

 

И, моля, не мисли, че правя сцени!

Дори не плача. (Твърде дълго плаках!)

Бъди щастлив! Довиждане от мене!

(Зад ъгъла каляската ме чака...)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...