Монолог на една съвременна Пепеляшка
Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих.
(Почивка за добрата Пепеляшка!)
Обух онези стъклени пантофки,
облякох роклята си (леко поизмачкана).
И странно, но почувствах се красива...
(Като на бала, помниш ли, в двореца...)
Щастлива ли съм днес? Не съм щастлива! -
Сега съм ти жена... А бях принцеса...
Ех, просто глупости! Не се ядосвай, мило!
Разбирам, че навярно съм банална...
(Пък ризата си, с петънцето от червило,
ще пуснеш утре в новата пералня...)
И, моля, не мисли, че правя сцени!
Дори не плача. (Твърде дълго плаках!)
Бъди щастлив! Довиждане от мене!
(Зад ъгъла каляската ме чака...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
