Монолог на една съвременна Пепеляшка
Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих.
(Почивка за добрата Пепеляшка!)
Обух онези стъклени пантофки,
облякох роклята си (леко поизмачкана).
И странно, но почувствах се красива...
(Като на бала, помниш ли, в двореца...)
Щастлива ли съм днес? Не съм щастлива! -
Сега съм ти жена... А бях принцеса...
Ех, просто глупости! Не се ядосвай, мило!
Разбирам, че навярно съм банална...
(Пък ризата си, с петънцето от червило,
ще пуснеш утре в новата пералня...)
И, моля, не мисли, че правя сцени!
Дори не плача. (Твърде дълго плаках!)
Бъди щастлив! Довиждане от мене!
(Зад ъгъла каляската ме чака...)
© Мариела Челебиева All rights reserved.
