линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
23.02.2017 г., 8:32 ч.  

Монолог на Свободата 

  Поезия » Друга
453 1 6

Свободна съм да правя лични жертви

от раждането чак до края на живота.

В оковите на вечния компромис

създавам връзките си с обществото.

Понякога усещам как летя,

но напоследък рядко ми се случва.

Заета съм да сбирам, умножавам и деля

поредната си цел – поука.

Да чукна на дърво,

все нещичко при нужда ще извадя

за да опазя своето добро

от онзи, на когото то не се полага.

 

Поискала си бих, ако случайно срещна Бог – 

създателят на райската градина,

да седна под прочутото му с ябълките си дърво,

ей тъй, с домашните и от приятелите, ако може, с неколцина.

Да пийнем по едно.

За наше здраве. И що пък не,

за здравето на този и на онзи свят.

Да тропнем и хоро.

Докато демоните във душите ни заспят.

Пък може Бог да се усмихне.

Да седне там сред нас.

Нали и нему сме налели пиво,

отчупвайки от своя хляб.

И в крайна сметка да ни каже:

къде сме сбъркали и как,

преди да си поиска и от нас лодкарят

две сребърни монети за да ни откара

в непознатия ни свят.

 

Една паричка съм и с две страни

подрънквам в джобчето на битието.

С мен всеки бърза да плати, 

каквото дадено му е или отнето.

Алъш-веришът винаги върви.

Усещам се като проклятие и дар.

Преди да ме похарчат съществувам.

За някого съм лек, за друг съм мор,

но всички мен бленуват...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* Публикувам в раздел поезия, с етикет друга, защото в проза няма раздел поетична. 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??