vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
22.11.2006 г., 20:52 ч.

МОНОЛОГ...НА УКРОТЕНИЯ 

  Поезия
801 0 16

 Когато се завръщам всеки път,

                              ме укротяваш  -

                            във  косите твои.

Постеля са ми, щом

                             разтворя  длани.

     Сбираш пепелта от прашните

                                                  нозе,

                     с надежда   да остана

и я разпръскваш -

             след всяко ново тръгване.

                          Минавам като миг

                              през твоите очи.

                                                   А те,

                              като просяк са –

                       за капчица надежда

зажаднели.

                                Възраждаш  се,

след всеки допир на

омраза и любов... И

онемяваш,защото   искаш-

да съм  брод последен.

                   Скитник съм. Но в теб

                                                живея.

                                Укротяваш ме-

                                  в косите твои.

Прости ми!

          Понякога -

                     разсеян съм... И

                            обърквам  пътя.

Обърквам го.

           А той се лута-

                   като прилеп –блуден.          

                                        Укротен...

                                     За последно,

                   някога ще се завърна.

                                    И ще остана.

Мъничко почакай!

Да дойде   есента.

Онази есен –

                            след закъснялата

                                                   дъга,

на последното дъждовно лято

© Веска Алексиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??