Монологично

29.04.2017 г., 10:36 ч.

Поезия » Любовна

366 1 2

Бутилка ирландско уиски-малц,
свободно време, имам компания.
Шостакович слушам – втори валс,
римувам любов с лични терзания.

Тиха вечер. В провинциалност.
Английски тютюн, попресъхнал,
само в очите ми, малко влажност,
но не за друго, а от безсъние...

Късен стих. Да не губя форма.
Чаровница гола, лежи на дивана,
след моите размисли, тъй стихотворни,
тя ще разкаже за своята драма..

Димят две свити цигари. Пушим.
Не ми трябваш просто за секс.
Да поговорим. Ти да ме слушаш.
Тъп монолог. Самотен комплекс.

Ще заспим. По малките часове.
Ти не пиеш. Нямаш вредни навици.
Непокорство даже, и бесове,
добра Жена си! Имаш граници.

Не заключвам. Спя, чисто-гол.
След две питиета, страшна ерекция!
Срама си събличай на някой стол.
Диалог? Забрави! Звуча като лекция...

Данаил Антонов
diester
Diester's Poetry
26.04.2017

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

diesto (Данаил Антонов)

2017-04-29T16:59:05+03:00

Ако всичко в стиха, не бе част от въображението ми, вероятно и аз щях да си завиждам! Благодаря ти, малка Алекс!
Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-04-29T15:41:22+03:00

Хареса ми, интересен стих! Представих си цялата картинка - ти гол, мадамата гола, дима от цигари и цвета на уискито. И сега ти завиждам ))