Море
969
0
0
МОРЕ
Ширнало се морето
В безпаметна песен -
бледосиня постеля
в тъмносин тюркоаз.
Чайки, като точици бели,
пъстрят небето,
Корабни мачти,
в прави редици,
виснали бели платна
се носят пред нас.
В тесните улички
ситнят нечии плахи нозе,
Пясък и лунни лъчи
препокриват брега,
Лей се небесната орис,
носят се птичи криле
и в мига -
очите те търсят, море.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Ковачев Всички права запазени
