Jul 5, 2014, 11:31 PM

Море

968 0 0

МОРЕ

 

Ширнало се морето

В безпаметна песен -

бледосиня постеля

в тъмносин тюркоаз.

Чайки, като точици бели,

пъстрят небето,

Корабни мачти,

в прави редици,

виснали бели платна

се носят пред нас.

 

В тесните улички

ситнят нечии плахи нозе,

Пясък и лунни лъчи

препокриват брега,

Лей се небесната орис,

носят се птичи криле

и в мига -

очите те търсят, море.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...