Jul 5, 2014, 11:31 PM

Море

979 0 0

МОРЕ

 

Ширнало се морето

В безпаметна песен -

бледосиня постеля

в тъмносин тюркоаз.

Чайки, като точици бели,

пъстрят небето,

Корабни мачти,

в прави редици,

виснали бели платна

се носят пред нас.

 

В тесните улички

ситнят нечии плахи нозе,

Пясък и лунни лъчи

препокриват брега,

Лей се небесната орис,

носят се птичи криле

и в мига -

очите те търсят, море.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...