Jul 5, 2014, 11:31 PM

Море

982 0 0

МОРЕ

 

Ширнало се морето

В безпаметна песен -

бледосиня постеля

в тъмносин тюркоаз.

Чайки, като точици бели,

пъстрят небето,

Корабни мачти,

в прави редици,

виснали бели платна

се носят пред нас.

 

В тесните улички

ситнят нечии плахи нозе,

Пясък и лунни лъчи

препокриват брега,

Лей се небесната орис,

носят се птичи криле

и в мига -

очите те търсят, море.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...