19.02.2025 г., 8:56

Море Бездумие

403 0 0

Лъжа на истината се оплака
все първа съм и все последна
туй все виждам
накъдето да погледна

Аз сляпа съм не виждам много
отвърнала пък Истината в миг
и ако някой иска да упрекне злото
може ме възпее само в стих

На практика не съществувам
в тоз сбъркан свят
и мога само да вербувам
глупаци, вярващи и в доброта

На всеки къс комат
виси вързулка с къс космат
и няма дума , а море бездумие
да вярваш в истината вече е безумие

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Радев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...