Море ( I )
Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо,
ти си моята мисия вечна.
Да изпия чаша-две вино
с теб за компания вечер.
Какво ще поискам тогава?
Сутрин разходка по пустия бряг
и после да тъна в забрава
на Несебър във Стария град.
Какво ще направя на тръгване?
Напълвам си джоба със миди.
Замълчавам... А дали е сбогуване?
Ако имам късмета - пак ще се видим!
Колко ми липсваш вече, море!
А зърнах те всъщност веднъж.
Как копнея отново за теб
под проливния столичен дъжд!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вале Спатия Всички права запазени
