Вале_Спатия (Вале Спатия) Вале_Спатия (Вале Спатия)
2 12
Jun 7, 2022, 8:45 AM

Море ( I )

886 3 6

Искам да дойда, море,

да усетя твоята ласка.

Дори и да бъде за ден,

да видя пак златния пясък.

 

Толкоз далечно и синьо,

ти си моята мисия вечна.

Да изпия чаша-две вино

с теб за компания вечер.

 

Какво ще поискам тогава?

Сутрин разходка по пустия бряг

и после да тъна в забрава

на Несебър във Стария град.

 

Какво ще направя на тръгване?

Напълвам си джоба със миди.

Замълчавам... А дали е сбогуване?

Ако имам късмета - пак ще се видим!

 

Колко ми липсваш вече, море!

А зърнах те всъщност веднъж.

Как копнея отново за теб

под проливния столичен дъжд!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вале Спатия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0