Морета от залез...
Мамо,
вече тринайсет години...
И с какво суеверие само
не отвикнах на тъмно да виждам
и да правя морета от залез.
Мамо,
само тринайсет години...
Дълъг стих за тефтера ми тесен.
Остър дъх на цигулки и вино.
Разтопени звезди. Като свещи.
Мамо,
днес не успях да сколасам
и да хлътна в кварталната църква.
Смях се, колкото искам да плача,
ако ти беше пò малко мъртва...
2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени