22.11.2009 г., 14:43

Морета от залез...

1.8K 1 36

Мамо,

вече тринайсет години...

И с какво суеверие само

не отвикнах на тъмно да виждам

и да правя морета от залез.

Мамо,

само тринайсет години...

Дълъг стих за тефтера ми тесен.

Остър дъх на цигулки и вино.

Разтопени звезди. Като свещи.

Мамо,

днес не успях да сколасам

и да хлътна в кварталната църква.

Смях се, колкото искам да плача,

 

ако ти беше пò малко мъртва...

 

2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...