Nov 22, 2009, 2:43 PM

Морета от залез...

  Poetry » Other
1.8K 1 36

Мамо,

вече тринайсет години...

И с какво суеверие само

не отвикнах на тъмно да виждам

и да правя морета от залез.

Мамо,

само тринайсет години...

Дълъг стих за тефтера ми тесен.

Остър дъх на цигулки и вино.

Разтопени звезди. Като свещи.

Мамо,

днес не успях да сколасам

и да хлътна в кварталната църква.

Смях се, колкото искам да плача,

 

ако ти беше пò малко мъртва...

 

2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...