Мамо,
вече тринайсет години...
И с какво суеверие само
не отвикнах на тъмно да виждам
и да правя морета от залез.
Мамо,
само тринайсет години...
Дълъг стих за тефтера ми тесен.
Остър дъх на цигулки и вино.
Разтопени звезди. Като свещи.
Мамо,
днес не успях да сколасам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up