Морето
А нощем сънувам морето,
самотно без тебе и мене,
от спомени вечно обзето
го чувам – въздиша и стене.
Сънувам безкрайни простори
и стъпки, по пясъка слети,
Луната как гледа отгоре
и как ни разделя ръцете.
Как твоята лодка отплува
далече със морския вятър
и мислено с мен се сбогуваш
до някое следващо лято.
Сънувам, че пак съм на кея
и изгрева трепетно чакам…
а твоята лодка къде е –
потъна там някъде в мрака…
И нощем сънувам морето,
то, казват, от всичко лекува,
но нищо не връща отнето…
А лято морето сънува…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
