Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им,
няма нежност в лекотата им.
Пяната им не украсява пясъка,
не гони стъпките на отминаващите,
не се заиграва любовно със скалите.
Няма глас в надигането им,
връхлитането, плясъка им.
В тях няма усещане
за самота, пълнота, очакване, надежда
или безнадеждност.
Морето не е осезание.
Докато не го погледне човек.
© Надежда Тошкова Всички права запазени