22.01.2021 г., 14:20

Морето не е осезание

596 0 4

Морските вълни се разбиват 

еднакво върху спасителния бряг

или крушенските реликви.

Не променят тласъка си според насрещното.

Няма ярост в силата им,

няма нежност в лекотата им.

Пяната им не украсява пясъка,

не гони стъпките на отминаващите,

не се заиграва любовно със скалите.

Няма глас в надигането им,

връхлитането, плясъка им.

В тях няма усещане

за самота, пълнота, очакване, надежда

или безнадеждност. 

Морето не е осезание.

Докато не го погледне човек.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...