22.01.2021 г., 14:20

Морето не е осезание

599 0 4

Морските вълни се разбиват 

еднакво върху спасителния бряг

или крушенските реликви.

Не променят тласъка си според насрещното.

Няма ярост в силата им,

няма нежност в лекотата им.

Пяната им не украсява пясъка,

не гони стъпките на отминаващите,

не се заиграва любовно със скалите.

Няма глас в надигането им,

връхлитането, плясъка им.

В тях няма усещане

за самота, пълнота, очакване, надежда

или безнадеждност. 

Морето не е осезание.

Докато не го погледне човек.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...