6.09.2013 г., 12:16

Морска самота

527 0 1

То е най-хубаво в пясък да овъргаляш пешкира -
камъчетата боцкат, а скалата неудобно подпира...
Във пясък времето бавно всичко превръща -
Лоши спомени скрива, болка и мъка поглъща...

Опълчвам се сам, тичешком морето връхлитам -
предизвиквам стихията върху мен, аз обичам!
Водорасли, хладен прибой и солен вкус в устата -
вятърът вече по е студен, но пък калява душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...